Кортизолът се произвежда от кората на надбъбречните жлези и се разпространява в тялото чрез кръвния поток. Кортизолът е хормон, а не невротрансмитер. Играе важна роля в отговора на организма на стресови ситуации. Кортизолът регулира много процеси в организма, включително метаболизма на въглехидратите, мазнините и протеините, имунната функция, кръвното налягане и др.
Той може да оказва ефект върху различни типове клетки, които имат кортизолови рецептори, като влияе както на метаболитното, така и на клетъчното равнище. Повишаването на нивата на кортизол може да се дължи на физически или емоционален стрес. Кучетата са били използвани за изследване на връзката между кортизола и поведението. За да се измерят нивата на кортизол, се използват маркери като кортизол в кръвта, слюнката, урината или изпражненията, но тези изследвания предоставят информация само за кратки периоди от време. Въвеждането на концентрацията на кортизол в косата може да бъде полезно при количествено определяне на дългосрочните концентрации на кортизол при хора и животни. В кучетата е установено, че този метод е неинвазивен и лесен за използване и съхранение на пробите. Концентрацията на кортизол в косата е стабилна за дълъг период от време и корелира с фекалните и нивата на кортизол в слюнката при кучетата.Има различни експериментални постановки при които са изследвани нивата на кортизол. Кучетата, които са настанени в приюта, имат по-високи нива на кортизол в сравнение с тези, които са били отглеждани в приюта през първите 6 седмици. Нивата на кортизол продължават да бъдат високи и след 6 седмици и 6 месеца от осиновяването в нов дом. Това указва на стресиращи условия за кучетата в приюта.
Кортизолът може да бъде използван като маркер за стрес от различни тъкани, като концентрациите му варират в зависимост от тъканта. В изследване се използва серумен кортизол като маркер за стрес, за да се корелира с живота в приют/на улицата и едно осиновяване. Други изследвания също показват вариации в кортизолните нива в различни часове на деня, както и негативна корелация на нивата на кортизол в урина между дните на изследването. Това може да бъде обяснено с фактори, които увеличават отрицателната обратна връзка или намаляват чувствителността на компонентите на оса на стреса, като например хронични стресови ситуации. В изследването са използвани проби взети от кучета настанени в приют.Интересен факт е че може да се наблюдава негативна корелация в дните, които са изследвани кортизоловите нива (в случая е било урина), като се установява, че на 2рия ден нивата са по-ниски в сравнение с 9тия. Възможна спекулация за това е, не защото са били по-малко стресирани в изследваната среда, а защото наскоро са преживели хронични стресови ситиации, поради различни фактори, което увеличава отрицателната обратна връзка или намалява чувствителността на компонентите на HPA ос и по този начин намалява нивата на кортизола. Изследването е направено чрез проби взети от кучета настанени в приют.Следващото проучване отново изследва нивата на кортизол, този път в слюнката при кучета в приют, които са подложени на сесии с хора по определен предварително изготвен протокол. Данни показват, че нивата на кортизол при групата, която има интеракция с хора, нивата на кортизол намаляват на ден 3. Правят спекулация, че нивата на 3ти ден сумарно достигат най-високата си точка, от ден 4-9 следва плато, дни 9 и 10 се занижават, но при всички случаи са по-високи отколкото при животни отглеждани в домашни условия. Прави впечатление, че в това проучване са избрали именно от слюнката да взимат проби и се обосновават защо: кортизола изолиран от слюнка дава по-обстойна информация за надбъбречната кортикална функция и е по-добър физиологичен индикатор за стрес от плазмения кортизол, тъй като е пряко отражение на биологично активната част от общото ниво на кортизол.
Данните при котки, в сравнение с кучета са значително по-малко, но все пак връзката при стресови ситуации и нивата на кортизол корелират с предходните данни при кучета.
Едно от проучванията още през 1996, твърди че завишени концентрации на кортизол във фекалиите (вариращи от 238% до 826% спрямо индивидуалните изходни стойности) се наблюдава 24-48 часа след проведен експеримент. Тези данни показват, че адренокортикалната активност може да се наблюдава неинвазивно при котка чрез измерване на метаболитите на кортизола, екскретирани в изпражненията и да даде оценката на отговорите на физиологични и психологически стресови фактори, свързани с условията на околната среда и животновъдните практики. В това проучване има много неща, които биха могли да се подобрят и диксутират. В следващото проичване наред с поведенческите промени при домашни котки подложени на различни видове стрес, са излседвани и нивата на кортизол в космената покривка в различни части на тялото като най-високи нива на врата. А, кортизола в космената покривка (като са разгледжали дори вида на козината-козина/подкосмие) има по-голямо количество отколкото в нокти, при котки. Част от идеята е да се намери маркер за установяване нивата на стрес, преди/по време на проява на дадено поведение. Друго проучване на нивата на кортизол в урината, не установява сериозна разлика в нивата на кортизл (кортизол: креатинин). Но интересен аспект в статията е вниманието на поведенията на котките. Забелязва се слаба, но възможна корелация в нивата на кортизол и поведения като криене, дефекиране/уриниране и защитна рекция свързана с агресията.През 2001 е направено и проучване при котки и кучета, което към днешна дата засяга много етични норми. Инежктиран е белязан изотоп на въглерода в молекулата на кортизола, като по този начин може да се проследят нивата и времето за ответна реакция. За период от 6 дни изпражненията и урината се събират веднага след спонтанна дефекация и уриниране. Намерени са значителни разлики между видовете, тъй като котките отделят кортизол главно с изпражненията (82%±4% от общата възстановена радиоактивност), докато при кучетата е открита само малка част (23%±4%). Най-високата радиоактивност в урината се наблюдава след 9±3 часа при котки и 3±1 час при кучета. Пикови концентрации при дефекация се наблюдават след 22±6 часа при котки и след 24±4 часа при кучета.
Освободеният в организма кортизол попада в кръвния ток и по този начин се транспортира в тялото. Почти всички клетки притежават кортизолови рецептори, така че кортизолът осъществява ефектите си в зависимост от типа на клетката, с която се свързва. Въздейства както на метаболитно и клетъчно ниво, така и върху организма като цяло. Количеството му значително се увеличава при физически или емоционален стрес. При кучета и котки е изследвана връзката между кортизолът и поведението, но са нужни още изследвания във връзка с кореспонденцията с други метаболити, които се отделят при тези реакции.
Библиография:
Pacheco, P., Aguayo, F., Cisternas, P., & Escobar, R. (2014). Association between work stress and mental health in teachers: A cross-sectional study. Salud Publica De Mexico, 56(1), 34-41. doi: 10.21149/spm.v56i1.7335
Jones, J. W., Barge, B. N., Steffy, B. D., Fay, L. M., & Kunz, L. (2003). Stress and medical malpractice: Organizational risk assessment and intervention. Journal of Applied Psychology, 88(5), 831-843. doi: 10.1037/0021-9010.88.5.831
Astillero, R. D., Soriano, M. F., & de la Cruz, V. M. (2001). The effects of organizational climate, job satisfaction, and performance on turnover intention in a public hospital. Journal of Psychology, 135(2), 197-208. doi: 10.1080/00223980109603696
Calvo, F. J. V., Carbonell, R. B., & Sánchez, J. L. F. (2005). Organizational culture and its relationship with the job satisfaction and commitment of members of different Spanish public universities. Revista De Psicología Del Trabajo Y De Las Organizaciones, 21(2-3), 123-142. doi: 10.5093/tr2005v21n2-3a2
Sánchez-Mangas, R., & Salanova-Soria, M. (1999). Work motivation, job satisfaction, and organizational climate: A study in a Spanish public administration. Revista De Psicología Del Trabajo Y De Las Organizaciones, 15(3), 223-242. doi: 10.5093/tr1495-9949p0009
Soto, C. J. (1998). Perceived stress, satisfaction with life, and subjective well-being: A comparison of medical residents with their spouses. Social Science & Medicine, 46(1), 59-65. doi: 10.1016/s0277-9536(97)00150-x
Avcı S, Ortabag T, Ulusal H, Taysi S. (2022) The Effect of Domestic Violence During Pregnancy on Cortisol Hormone Release, Breastfeeding, and Newborn. Journal of Interpersonal Violence. doi:10.1177/08862605221087690
Carrier, L., Cyr, A., Anderson, R., Walsh, C. (2013) Exploring the dog park: Relationships between social behaviours, personality and cortisol in companion dogs. Applied Animal Behaviour Science, 146:96-106.
Iyasere, O.S., Beard, A.P., Guy, J.H. et al. (2017) Elevated levels of the stress hormone, corticosterone, cause ‘pessimistic’ judgment bias in broiler chickens. Sciеtific reports, 7: 6860. https://doi.org/10.1038/s41598-017-07040-y
Oftedal, A., Bekkus, M., Haugen, G., et al (2022) Changes in maternal cortisol, cortisol binding globulin and cortisone levels following diagnosis of fetal anomaly. Psychoneuroendocrinology, 138:105574.
Ottenheimer Carrier, Lydia; Cyr, Amanda; Anderson, Rita E.; Walsh, Carolyn J. (2013). Exploring the dog park: Relationships between social behaviours, personality and cortisol in companion dogs Applied Animal Behaviour Science, 146(1-4): 96–106. doi:10.1016/j.applanim.2013.04.002
Scanes, C. (2016) Biology of stress in poultry with emphasis on glucocorticoids and the heterophil to lymphocyte ratio. Poultry Science, 95(9): 2208-2215.
Van der Laan, J.E., Vinke, C.M. & Arndt, S.S. (2022) Evaluation of hair cortisol as an indicator of long-term stress responses in dogs in an animal shelter and after subsequent adoption. Scientific reports, 12, 5117. https://doi.org/10.1038/s41598-022-09140-w