Различни начини на обучение?

В обучението на животни, независимо дали за спорт, за подобряване на поведението или базисна подготовка, съществуват множество теории. Методики за обучение, но някои от основните видове теории включват:

1. Класическо обуславяне - тази теория се основава на асоциацията между два стимула. В кучешкото обучение класическото обуславяне, често се използва за установяване на свързвания между даден звук или дума и дадено действие на кучето. Може да се възприеме и като вид поведенческа модификация, която се използва за промяна на поведението, чрез свързване на определена стимулация (условен) с желания отговор (безусловен). Процесът на обуславяне се състои от няколко стъпки:

   
   

   ->Подготовка на условната стимулация - определяне на сигнал, който ще бъде използван за обучение, като например дума, жест или звук.

   
   

   ->Подготовка на безусловния отговор - избор на желания отговор, който кучето ще научи да дава на условния сигнал, като например сядане или оставане на място.

   
   

   ->Свързване на стимулацията и отговора - когато кучето получава условния сигнал, трябва да следва със желания отговор. Постепенно, кучето ще научи да свързва сигнала с отговора и да го изпълнява автоматично.

   
   

   ->Поддръжка на обучението - за да се осигури постоянство на поведението, трябва да се продължи обучението в продължение на няколко сесии, като се увеличава времето между условния сигнал и безусловния отговор.

   
   

   Примери за приложение на класическото обуславяне при кучета включват обучение на кучето да сядне при условен сигнал като "седни", да легне при условен сигнал като "легни" или да се върне при собственика си чрез звуков сигнал.

   
   

   1.1 Диференциалното обуславяне е процес, при който кучето учи да различава между два подобни, но различни стимула и да реагира различно на тях. Този процес е основан на принципа на класическото обуславяне, но се различава от него по това, че се фокусира върху различаването на подобни стимули, докато класическото обуславяне се фокусира върху свързването на два стимула.В класическото обуславяне, кучето свързва два стимула - единият, който предизвиква автоматична реакция, и другият, който предизвиква никаква реакция. След повтаряне на тези два стимула, кучето научава да реагира на втория стимул, който предизвиква автоматичната реакция.В диференциалното обуславяне, кучето учи да различава между два подобни, но различни стимула и да реагира различно на тях. Това може да бъде постигнато, когато кучето получава награда само когато реагира на определен стимул, а не на друг. В основата на диференциалното обуславяне е принципът на класическото обуславяне, но процесът на диференциалното обуславяне е по-специфичен, защото се фокусира върху различаването на подобни, но различни стимули. 

2. Оперантно обуславяне - тази теория се основава на принципа, че дадено поведение на животното може да бъде укрепено или подтикнато от подходяща награда или наказание. Пример за това е, когато кучето/котката получава лакомство след като изпълни дадено поведение.

3. Потискащо обучение - тази теория се основава на принципа, че дадено поведение може да бъде укрепено, когато е прекъснато. Това се постига чрез упражняване на негативен контрол върху кучето, като например използването на душач. При котки това може да се наблюдава при залепяна на тиксо по повърхности, които не искаме кот да се качва. 

4. Социално обучение - тази теория се основава на принципа, че животните учат, като наблюдават други кучета/котки или хора, които изпълняват определени действия. Това може да бъде особено полезно при обучението на млади кучета или на кучета със социални проблеми, както и котки.

5. Когнитивно обучение - тази теория се основава на принципа, че кучетата имат когнитивни способности и могат да решават проблеми. Това може да бъде постигнато чрез упражняване на интелектуални игри, които могат да стимулират когнитивните способности на кучето.

6. Бихейвиоризмът е психологическа теория, която се фокусира върху външното поведение на организмите, а не върху техните мисли и емоции. Тази теория се основава на принципа, че поведението на кучето може да се промени чрез подходяща мотивация и подсилване на желаното поведение. В кучешкото обучение, бихейвиоризмът е често използван за подтикване на желаното поведение на кучето, като например преминаването от нежелано към желано ходене на повод. Например, в областта на бихейвиоризма, класическите изследвания на Павлов за условния рефлекс и Торндайк за закона на ефекта са известни примери за приложение на тази теория в животните. 

7. Концептуалното обучение е теория, която се фокусира върху процеса на осъзнаване на понятия от кучето. Тази теория се основава на идеята, че кучетата имат естествена склонност да организират информацията, която получават, в определени концептуални структури. В кучешкото обучение, концептуалното обучение може да бъде полезно при ученето на определени команди, като например различаването между различни видове играчки или храни, което може да доведе до подобрено разбиране и комуникация между кучето и неговият собственик. Относно концептуалното обучение, има изследвания за възприемането на кучетата на различни обекти и тяхното организиране в категории. Например, едно изследване показа, че кучетата могат да разбират понятието за "различни" и могат да разпознават, че две еднакви играчки не са различни, докато две различни играчки са различни.

Библиография:

Bouton, M. E. (2007). Learning and behavior: A contemporary synthesis. Sunderland, MA: Sinauer Associates, Inc. - https://books.google.bg/books/about/Learning_and_Behavior.html?id=ruJ-AAAAMAAJ&redir_esc=y

Cooper, J. J., Ashton, C., Bishop, S., & West, R. (2013). The Handbook of Dog Behavior and Training: Volume One. John Wiley & Sons.

Pryor, K. (1999). Don't Shoot the Dog!: The New Art of Teaching and Training. Bantam.

Reid, P. J. (1996). Excel-Erated Learning: Explaining in Plain English How Dogs Learn and How Best to Teach Them. James & Kenneth Publishers.

Shettleworth, S. J. (2010). Cognition, Evolution, and Behavior. Oxford University Press.

Skinner, B. F. (1938). The Behavior of Organisms: An Experimental Analysis. Appleton-Century-Crofts.

Zentall, T. R., & Wasserman, E. A. (2012). Comparative Cognition: Experimental Explorations of Animal Intelligence. Oxford University Press.Horowitz, A. (2016). Domestic dog cognition and behavior: The scientific study of Canis familiaris. Springer International Publishing. - https://www.springer.com/gp/book/9783319470484

Hare, B., Brown, M., Williamson, C., & Tomasello, M. (2012). The domestication of social cognition in dogs. Science, 298(5598), 1634-1636. https://doi.org/10.1126/science.1072702

Miklósi, Á., & Topál, J. (2011). What does it take to become ‘best friends’? Evolutionary changes in canine social competence. Trends in cognitive sciences, 15(7), 289-297. https://doi.org/10.1016/j.tics.2011.05.007

Bradshaw, J. W., Blackwell, E. J., & Casey, R. A. (2009). Dominance in domestic dogs—useful construct or bad habit?. Journal of veterinary behavior: clinical applications and research, 4(3), 135-144. https://doi.org/10.1016/j.jveb.2008.08.004

Rooney, N. J., & Cowan, S. (2011). Training methods and owner-dog interactions: Links with dog behaviour and learning ability. Applied animal behaviour science, 132(3-4), 169-177. https://doi.org/10.1016/j.applanim.2011.03.007

Deldalle, S., & Gaunet, F. (2014). Effects of two training methods on stress-related behaviors of the dog (Canis familiaris) and on the dog–owner relationship. Journal of veterinary behavior: clinical applications and research, 9(2), 58-65. https://doi.org/10.1016/j.jveb.2013.11.004

Cottam, N., Dodman, N. H., & Ha, J. C. (2013). The effectiveness of the use of the Calming Cap as an adjunct to behavioural therapy in the treatment of anxiety in dogs. Journal of veterinary behavior: clinical applications and research, 8(6), 381-386. https://doi.org/10.1016/j.jveb.2013.04.052

Hodos, W., & Kohn, A. (2007). Conditioning, learning, and behavior. In Handbook of Poultry Science and Technology (pp. 539-561). John Wiley & Sons. https://doi.org/10.1002/9780470277674.ch22

Holland, P. C. (1992). Occasion setting in Pavlovian conditioning. In M. L. Commons, J. E. Mazur, J. A. Nevin, & H. Rachlin (Eds.), Quantitative analyses of behavior, Vol. 11 (pp. 245-262). Erlbaum.

Schmajuk, N. A. (Ed.). (2006). Computational models of learning in simple neural systems. Psychology Press.

Wasserman, E. A., & Zentall, T. R. (2006). Comparative cognition: Experimental explorations of animal intelligence. Oxford University Press.

Rescorla, R. A. (1988). Behavioral studies of Pavlovian conditioning. Annual review of neuroscience, 11(1), 329-352. https://doi.org/10.1146/annurev.ne.11.030188.001553